Тая пасмина, телефонните измамници, станаха вече нагли. Нищо свято за тях няма, нищо, пред което да трепнат! Това полиция, здравеопазване, подпомагане на бедните, дарения за сиропиталища – всичко изръшкаха! Но нямат спирачки – посягат и на най-скъпите ни надежди!

Звъни онзи ден някакъв и казва – Белчев, ти удари джакпота, евала ти прайм, ха, честито!

Кандардисвали са ме да подпомагам полицията, като пусна през прозореца найлонова торбичка с каймета, обещавали са да ми отрежат ушите, съобщавали са ми, че близки роднини са в клиниката по изгаряния, та трябва да се купува не-знам-какво мазило, обръгнал съм им на номерата, та офертата не минава.

Що не си пъхнете тоя джакпот, знаете къде – казвам традиционната си реплика. Говоря с измамниците винаги на „вие”, защото за разлика от тях имам първите седем години, но все пак малко рязкост в изразните средства никога не е излишна.

Няма начин, отвърна измамникът, много е голям. Какво мислиш да го правиш?

Какъв джакпот бе, сине майчин, казах (по телефона съм много  храбър), вие мен на будала ме правите втора седмица, аз тото не съм пускал от години!

Измамникът се засмя. Не съм измамник, заяви, наистина употребих думата джакпот само в преносен смисъл – идеята е, че голямо щастие ти се падна, и в твоята квартира изгря слънце, най-после с пари ще се видиш и ще можеш и най-дръзките си мечти…

Обаждали са ви се, знаете как стават работите и какъв е репертоарът.

Много хубаво, казах, и откъде това рядко щастие се падна точно на  мен?

Мошеникът зашумоля с някакви хартийки в слушалката.

Тук имаше един бюджетен излишък в размер на милиард-два, рече, и като седнахме да го разпределяме, се реши по-голямата част да ти го дадем на теб, като на съвестен гражданин, който няма да го изпуха за къща в Ница, а ще построи нещо голямо и трайно за България – защото от направената справка се видя, че твоята фирма е почтена и чиста отвсякъде.

Зинах да обясня, че нямам фирма, но думата „милиард” ми заседна на небцето.

И какво точно да построя с тоя милиард, попитах, аз ремонт на банята не съм правил, та наводнявам комшията, като вземам душ, може ли една част от милиарда да похарча за фаянс и теракота, човекът не е виновен, че фугите на панелката пропускат.

От нас да мине, отвърна гласът в слушалката, може и батерията на душа да смениш, че капе – виждаш ли, че работата е дебела, ние тук за теб всичко знаем!

Препотих се.

Кои сте вие бе, попитах, а мошеникът отсреща се изхили в слушалката и попита насреща – ти кои мислиш, че могат да се разпореждат с излишните милиарди в тази държава, а?

Направих няколко предположения, които предизвикаха бурен смях отсреща. Много весел мошеник. Не позна, каза, само че няма значение. Като си оправиш банята, ще ти се обадя отново, да ти кажа на кого да преведеш парите, та да направи магистралата до Варна. Сети ли се сега кой се обажда? Хайде, не се притеснявай, кажи си!

Не посмях, защото не само ония от телевизията, ами и аз обичам България и не искам да си мисля лоши неща за нея.

Много мошеник се навъди напоследък, да знаете, ако питате мен – като хванат някого, трябва да му вземат телефона без право на замяна, да види той как ще я кара и как ще се прехранва без тая кутийка!