Едната учителка опитваше да закрие очите на дечицата, но с две ръце на кое по напред! Другата, по-оправна или пък по-философски настроена, посочи с широк жест:
- Вижте, деца! Ето това тук е ръководителят на държавата! Един ден и вие така ще го показвате на вашите деца и внуци!
Дечурлигата притихнаха, ококориха се. Посоченият опита да се усмихне мило, а учителката продължи:
- Досега по време на нашата разходка ние наблюдавахме гълъби, разцъфнали цветя и автомобилна катастрофа, а сега пред нас е той!
Другата учителка успя да преодолее стреса, но продължи да е нащрек:
- Какво правите на улицата?
Ръководителят заряза усмихването, обясни:
- И аз, както всички граждани на страната, отивам на работа! Вярно, не на полето или на строежа, но работата ни е една!
- Сега да преведем думите ви на човешки език! - каза оправната. - Деца, чичко ръководител каза: "Така се раждат легендите! Днес отидеш пеша на работа, утре си платиш сам обяда в ресторанта и ти излезе име на народен човек".
Онзи се огледа:
- Липсват ми тези улици! Все в Министерския съвет, все на заседания! А като дете не се прибирах вкъщи!
- Трогателно! - оцени чутото същата учителка. - А сега превод, деца: нашият ръководител не е ходил пеша по улицата вече три мандата.
- Така е свикнал с положението си - обади се другата учителка, - че вече не помни какво е да нямаш охрана.
Мъжът я изгледа криво:
- Ама учителките всичко знаете!
- Това ни е работата! - контрираха двете в хор.
- Сега например знаем защо треперите! - добави отраканата. - Забравили сте, че на улицата няма климатик и сте излезли по риза!
Другата строго се вклини:
- Внимавайте какво ще отговорите! Децата слушат!
Ръководителят я изгледа направо мръсно:
- Така е, няма климатик. И осветлението не го бива, мъгливо е. А ние така се стараем! Ще говоря с Йорданка, строго! Това тротоар ли е?! Нито персийски килим, нито мокет или вносен теракот, с някакви груби плочи е застлан!
- Това е нищо! Вчера прерязаха лентата след ремонта, но ако знаете след седмица как ще изглежда!
- Да! - закима той. - Да ходиш по улиците се оказа много страшно!
Оправната учителка вдигна кутре:
- Деца, чичко ръководител ще ни каже от какво да се пазим на улицата! - Тя насочи пръста си към него. - Бандитизъм? Недисциплинирани шофьори?
Той потръпна, но не от хлад:
- По-лошо! Човек не може да добие реална представа за състоянието на страната!
- Как така?!
- Ами струва ти се, че е пълно с прошляци, а всъщност това е зрителна измама - безработицата рязко намалява, доходите на хората растат, в последния ни информационен бюлетин го пишеше! Какво става тук?!
- Вие ще кажете какво става тук! - скастри го философската учителка.
Ръководителят премести двама бодигардове, та да го закриват от нея, каза на другата и на децата:
- Знаеш много добре, че и престъпността намалява с тенденция към изчезване, обаче чуваш престрелки! - Той се олюля. - Сигурно са халюцинации, повредил съм се с това ходене пеша!
- Спокойно, всички ходим пеша!
- На вас ви е лесно! Ходите често по улиците и имате имунитет! - Той попипа челото си. - Сигурно съм болен, щом уверено крачим по европейската магистрала, а пък улиците ни са като лунен пейзаж!
Изведнъж се чу сирена и за радост на дечурлигата наблизо спря черна лимузина със сигнална лампа.
- Момчетата от НСО си знаят работата! - зарадва се и ръководителят. - Нямам търпение да си ида в кабинета и да прочета пак отчета за успехите, та да се успокоя!
- Приятно четене! - подвикнаха двете учителки след него и възгласът им бе поет от децата.