Намерих на улицата един кокал – голям, с много мръвка на него. Какво ли не бях намирал – недопита бира, половин фас, счупено гребенче, стар вестник, но кокал, и то с месо – никога! Огледах се – наблизо нямаше никого. Нарамих кокала и свърнах в първата уличка.

Веднага се похвалих на моите авери. Един от тях внимателно огледа кокала.

- Това е на главоболия – вика, – ще страдаш. Само държавата може да притежава такова тлъсто нещо!

- Глупости – вика друг, – няма как да е от държавата, нея отдавна я обезкостиха!

Онзи пак оглежда внимателно кокала.

- Тогава нещата стават още по-зле! Това е мръвката на някой от нашите патриотично настроени индустриалци! Изтървали са кокала и сега ще дойдат тука, ще си го вземат, а нас ще ни изядат барабар с обувките!

- И тази теория куца – викам му, – нашите олигарси, захапят ли нещо, не го изпускат! Не е техен кокалът!

- Може  пък – предполага друг – този кокал да е изпаднал от някоя европейска програма. Чувам, че са бая тлъсти, много народ точи зъби за тях!

- Е, ако е от програма – значи много сме вътре, така да знаете! Тези програми ги дават само на по-първи хора, никога на случайни!

- Може пък – предполага друг – да е доставка за детската градина, дето е отсреща.

Дружно му се смеем, а аз не отстъпвам:

- Хич не ме интересува чий е и защо. Аз си го намерих и си е мой. Най-после ще хапнем като хората и ще спим спокойни.

- Предлагам да вземем кокала и да го предадем на службите! Те да се оправят с него!

- Какви служби, бе! Ти чул ли си досега те да са помогнали на някого, а!

- Ние – обобщава приятелят ми – от службите не търсим помощ, а по-малко главоболия! Затова казах за службите! Те хванаха 16-годишен полутерорист и го дерадикализираха! 

- Никога доброволно не отиваме при тях! – рекохме задружно. – Службите разкатават живота на най-обикновения човек за едното нищо, а представяш ли си да разберат, че имаш в ръцете се такъв голям кокал! Ще минат върху тебе като валяк!

Всички се замислят, а аз ги питам:

- Абе, какво става с вас, защо само трагедии вещаете! Най-после намерихме истинска мръвка и никой не се радва, а само глупости се въртят в главите ви, а?

- Щото – викат – не го ли виждаш на какво прилича? Това не е кокал за нашите уста.

Питам ги:

- Откъде знаете как изглеждат кокалите? Кога за последно сте яли нещо, което е имало кокал, а! Може пък вече да произвеждат животни само с такива кокали!

Един от аверите вдига ръка.

- Аз – вика – предлагам да си запазим мръвката за по-читави дни, когато преходът свърши и светлото бъдеще дойде. Ние така или иначе сме свикнали вече на глад и немотия. Когато преходът свърши, с кокала ще отпразнуваме идването на щастието и свободата.

Махнах с ръка:

- Когато светлото бъдеще, братството и свободата дойдат, нас няма да ни има. Тука камък върху камък няма да е останало. Единственото, което ще остане и всичко ще надживее, това е оптимизмът ни.

Аверите са твърди.

- Няма значение – викат, – на нас така са ни обещали, ще чакаме бъдещето!

Казвам им:

- Чавка ви е изпила акъла на вас. На това ли ви научи дългият преход, такъв пример ли взехте от родни управници и европейски гости!? По-добре кокал днес, отколкото демокрация утре!

После посегнах и метнах кокала на рамо, а те рекоха, че ще ми помогнат, и така всички отидохме у дома много преди светлото бъдеще.