- Не ги разбираш ти предизборните неща! - каза ми бате, ама бащински, напътствено.
Слушах го със зяпнали уста.
- Сега ще ти покажа кандидата как да го снимаш за предизборен плакат, така че да грабне де що има избирател!
Бате ми намигна, пък подвикна към помощниците:
- Я да дойде кандидатката!
Кандидатката дойде и бате захвана да сочи по нея с една светлинна показалка:
- Ето това, моето момче, е наша кандидатка за кметица! И наш кандидат за кмет да беше, пак всичко е същото, затова не й гледай задника... - Бате неволно започна да очертава с показалката задните части на кандидатката, но докато ги обходи, батерията явно свърши, та светлинното петно изчезна. - Както и да е, внимавай, защото ще научиш безценни предизборни номера!
Превърнах се цял в слух и зрение. Бате се взря в кандидатката:
- А така?! - ахна той, пък от благо по-благо попита: - Какъв е този костюм?!
- Това е тайор! "Баленсиага"! - отговори тя.
- За 1000 евро поне, нали? - подведе я той.
- Хиляда и двеста - уточни доверчиво кандидатката.
Бате й се закани игриво с пръст:
- Не ви е срам, избирателите доизносват на децата си абитуриентските костюми, вие "Баленсиага"! Свалете сакцето, моля!
- Ама...
- Няма "ама"! Искате ли да сте кметица или не?
Кандидатката нацупено свали сакото и бате го обърна с хастара навън, пък й го подаде:
- Облечете го така!
- Ще приличам на плашило! - дръпна се кандидатката.
- Не! Ще приличате на избирателите си! Което е какво? - погледна ме бате.
- Безценно! - прилежно казах аз.
- Браво! - поощри ме той, пък нареди: - Донеси дървото!
Знаех за какво става дума, та целеустремено изтичах и се върнах с парче твърдо дърво, голямо колкото да го захапе човек. Междувременно кандидатката бе събула обувките си и бате ги държеше. Той кимна към нея и аз и подадох дървото.
- Взимайте и захапвайте! - нареди бате.
Тя пак тръгна да се дърпа, но след ново припомняне на целта (тя = кметица) нацупено взе дървото и го захапа.
- Стискай със зъби! Яко! - подвикна бате, пък хвърли обувките на земята и захвана да ги тъпче. Кандидат-кметицата се замята и заръмжа, но благодарение на дървото не си прехапа езика. Бате грам внимание не й обърна, ами ме попита:
- Кажи сега защо го направих това?
Лесен въпрос!
- Защото обувките й са поне 200 евро! - издекламирах.
- Едната! - уточни бате. - Обаче след моята намеса версията е, че нашата кандидатка е намерила обувките в контейнер за боклук, където рови през ден!
Кандидатката се намръщи, но нищо не каза, понеже бате е всепризнат авторитет по вкарването в парламенти, кметства и президентства, също и в лудници, но това е друга история...
- Да уточним придвижването! - стресна ме гласът на бате. - Избирателите са много чувствителни на тема скъпи коли, затова, докато минат изборите, вие се придвижвате с тротинетка! И да не е електрическа, ами... Как се казва...
- Аналогова, бате! - подсказах.
- Както и да е! - махна с ръка той. - Дайте й една тротинетка! С нея ще обикаля избирателите!
Кандидатката въздъхна, нахлузи деформираните от бате обувки и накуцвайки, тръгна към фотографа да я снима за плакатите.
- Сега кметството в кърпа ли ни е вързано, бате? - попитах.
- Да, моето момче! - усмихна ми се благо той. - Защо, мислиш, целият град е осеян с дупки? До изборите те ще се напълнят с паднали избиратели, а отгоре сме ние, спускаме им с въженце урни за гласуване.
- Значи затова предизборният ни лозунг е "Ние ще ви извадим от дупката"! - плеснах се по челото.
- Ще ги извадим, ако дадат правилен вот! - усмихна се бате.
Няма друг като нашия бате!