38-и мартомври

Днес главният лекар беше в добро настроение и каза, че ако продължаваме все така да го слушаме и следваме предписанията му, съвсем скоро всички ще видим светлината в края на тунела. До края на месеца дори щял да стане еднопосочен – тунелът, не докторът, разбира се.

Това е хубаво, защото сега е навалица – ние накъдето сме тръгнали, други оттам се връщат и казват, че и там нямало живот, та стават задръствания, а това не е хубаво – живот все някъде би трябвало да има!

Аспиринът не стигна за всички, но пък на тия, които останаха без аспирин, раздадоха успокоителни – жалко, че и те свършиха, та няколко от нас ни вързаха за леглата, да не разваляме доброто впечатление. Добре е, когато всички сме спокойни, макар и малко вързани – това, както ни обясни пиарката на болницата, радвало окото на чужденците. Чужденците трябва да се радват – това го знаем още от пионерчета, те обичат да галят по главичките и да щипят бузки. Има и лоши, разбира се, но и те трябва да се радват, защото ни финансират лечението. Макар и недостатъчно, но финансират – гинекологът, да речем, само от няколко клинични пътеки си купи електростанция и пристанище за яхтата. След което ни се извини за причинените неудобства.

Ама няма нужда - какви неудобства може да ни е причинил, миличкият – ами че ние тук сме в мъжкото крило – да си се извинява на своето! Между нас казано, според клюките бил нямал диплома, та това му било хоби, но четял много и разглеждал картинки – ами, щом му харесва, няма лошо! Нас нали не ни бърка!

За обяд казаха, че ще има нещо – чудничко! Между нас казано, вчера пак казаха, май взеха да се повтарят. Сигурно следобед ще измислят нещо ново, не бива да е скучно в нашата болница, та всеки път ни измислят разнообразия. Онзи ден на един така му беше писнало, че рече нещо напреки на главния, и светкавично го изписаха дисциплинарно. Ей го там, отсреща, лежи в храстите – чака да го приберат патолозите, да разгонят мухите, та да разберат от какъв зор при системно полаганите грижи така изненадващо за всички е сдал багажа.

Забравих да ви кажа – главният рече, че ако слушкаме, само след две години на всички нас ще раздадат по още осем зъба, та да си имаме по четиридесет и да дъвчем със сто и шейсет процента по-бързо. Хубаво е да си имаш зъби – аз си имам в джоба два, избих ги на комшията по легло, щото каза, че харесва старшата сестра. Сега аз си имам тридесет и четири, а той – само тридесет. Пък старшата сестра не я знам как е с почитателите, защото само ходи и обяснява, че щяла да си хвърли някъде ключовете. Всички се надявахме да ги хвърли – защото единият от тях е за аптечката, пък там са розовите хапчета, които дават крила и пускат розови слончета покрай прозорците, но тя само подрънква с тях, колкото да ни вдъхне розови надежди, и си ги прибира, а розовото бъдеще се отлага – остава ни да разчитаме само на светлината в края на тунела.

А в тунела е тъмничко и страшно, макар и в него да си има ред – ако кривнеш настрани, веднага почват да те пръскат през прозорчето със студена вода и да ти спират порциона, да не говорим за хапчетата. Без хапчета сме за никъде – а главният се грижи за нас – ето, сега обеща да ни раздава с четири процента повече! Главната, тя му е опозиция, защото една болница без вътрешна опозиция не ми я хвали, обясни, че хапчетата щели да са същите, само с четири процента по-скъпи, ако не и с повече, но ние главния си го обичаме и каквото ни дава – това ще гълтаме. Без това, което ни дава, сме за мустака – поне тия, които имат мустаци, пък повечето си пуснахме, и бради също, защото самобръсначките не били по клинична пътека, а отвън не бива да се внасят, за да ги купуваме от лавката на собственика на болницата.

Пък собственикът – той отскоро бил собственик, доскоро се занимаваше с продажба на тоалетна хартия, луксозна - с букви по нея, се появи онзи ден и рече, че леглата били негови, възглавниците - негови, подлогите – най-негови, така че, ако искаме да разчитаме на подлога, да се обаждаме на него за по-сигурно. Той бил имал много. А на когото не му харесва – да си се оправя както ще!

Е, и това е нещо – има нещо сигурно в обслужването. Хубаво е, когато има нещо сигурно в нашата болница! Добре е да има сигурен собственик!

А снощи политнекоректно ми се присъни мама. И думи от забравена книжка:

Майчице, спаси клетия си син! Притисни до гърдите си клетото си чедо...

А знаете ли, че алжирският дей има точно под носа си грамадна брадавица?

Това с брадавицата, разбира се, не се отнася за главния лекар – той може да си има брадавица навсякъде, където си поиска!