Прочетох във вестника, че 78 процента от нашенци не са ходили на зъболекар през 2017 година, и си помислих, че тези хора сигурно не са си уважили зъбите и през миналата година, за тази да не говорим. И хайде при зъболекаря доктор Хипократов за тълкувание - аз на него вяра му имам, за разлика от разни социолози, политолози и други такива, той досега не ме е заблуждавал, например не е имало случай да ми каже "Ще ти пломбирам зъба", а да се окаже после, че го е извадил заедно със съседния.

От вратата го подхванах:

- Доктор Хипократов, ти баща, ти майка!...

- Не, не - прекъсна ме с кротка усмивка той, - не разбра ли, че няма да те припозная и ще си плащаш за зъболечението?

- Добре, ще отложим малко този разговор, но кажете, драги докторе, защо данните от статистиката са такива?

- Заради цените, гълъбче!

- А останалите 22 процента, които ходят на зъболекар? Те богати и закономерно красиви ли са?

- Част от тях са богаташи, те могат да си позволят безупречни усмивки. Затова и луксозните лимузини вече не са с тонирани стъкла! Карат ги с отворени усти баровците и всички виждат колко много зъби имат, което поражда латентно социално напрежение и олигофренни политически формирования...

- Ще гризнат и те дръвцето някой ден! - прекъснах го с реакция на клетъчно ниво. Сетне засрамен дадох думата на разума. - А останалите от останалите?

- Те идват при мен, при добрия доктор Хипократов, който не дере по две кожи на зъб!

- Дайте факти, докторе, огласете числа!

- Добре, ще дам конкретен пример - една коронка струва 200 лева, а елементарен мост излиза 600 лева.

Ококорих се:

- Но при вас няма толкова нули?! Плащал съм, та мога да свидетелствам!

Докторът скромно потвърди:

- Така е, моите коронки са на атрактивната цена от 50 лева едната.

- Как постигате този успех, доктор Хипократов, разкрийте го, та да се озъби най-сетне този народ!

За миг той се втренчи в мен подозрително, ала после се отпусна:

- Тайната е проста - аз вече не работя с металокерамика, а изчуквам коронките от бирени капачки. Стават много по-здрави и освен това усмивката придобива блясък, който никакви прехвалени пасти за зъби не могат да постигнат.

- А упойките, доктор Хипократов? - не премълчах. - Вие ни усмирявате с ракия, това е понятно, обаче как се справят вашите колеги?!

Той свали очилата си и захвана разсеяно да ги бърше с вратовръзката ми:

- Вижте, в наши дни анестезията не може да е проблем. Много от пациентите крещят и се гърчат, докато зъболекарят им съобщава колко струва предстоящата манипулация, след което изобщо няма нужда от упойка - както и да вие бормашината, пациентите седят на стола кротки и неконтактни, вперили особен поглед в лампата.

- Да, не всички могат да са като добрия чародей доктор Хипократов - наградих го морално. - Всъщност колко крачки сте пред конкуренцията, а, докторе?

Той се усмихна:

- При нас са важни не крачките, а зъбите, за тях милеем! Аз не деля пациентите на мои и чужди, затова на всички предлагам услугата монтиране на алармена система в металокерамичен мост. При опит за кражба на скъпия мост алармата вие и предупреждава собственика на зъбите, както и плаши крадеца.

- Гениално!

- И безотказно! А най-сигурната защита е човек да си държи езика зад зъбите, това е гаранция за тяхната цялост, като медик ви го казвам.

Благодарих от сърце, макар и през зъби.