В началото на февруари 1907 г. пресата в България публикува траурна новина. На 3 февруари (датите са по стар стил) във Виена, малко преди да навърши 90 години, умира княгиня Клементина – майката на княз/цар Фердинанд І. Веднага след избора му за български владетел през 1887 г. тя идва в Княжество България и през следващите две десетилетия активно участва в родния обществен живот.
Клементина Бурбон-Орлеанска е родена на 3 юни 1817 г. в Париж. Тя е дете на последния френски крал Луи-Филип и на Мария Амалия. Внучка по майчина линия на краля на Двете Сицилии - Филип І. През 1843 г. Клементина се омъжва за немския херцог Аугуст Сакс-Кобург-Гота и така става свързващо звено на няколко управляващи династии на стария континент. От брака се раждат пет деца, последен от които е Фердинанд (1861-1948). С времето Клементина заема достойно място сред влиятелните жени в европейския елит. Ото фон Бисмарк я характеризира като
"най-добрият политически мъж на Европа"
След падането на френската монархия през 1848 г. принцеса Клементина живее в град Кобург и Виена, където съпругът й е генерал от австро-унгарската армия. Още тогава тя не крие намеренията си да намери владетелски трон за най-малкия си и любим син принц Фердинанд. Такава възможност настъпва десетилетия по-късно в Княжество България и Клементина насочва всичките си усилия в тази насока. Когато започват сложните преговори за избор на нов княз, тя се включва активно. Среща се с българската делегация в двореца "Кобург" във Виена. Демонстрира изключителни познания за историята и настоящето на нашата страна. Този факт допринася за отправената официална покана до принц Фердинанд да стане княз на България. На 25 юни 1887 г. третото Велико народно събрание единодушно го избира.
Само няколко седмици по-късно принцеса Клементина, вече с титлата княгиня Българска, последва своя син в София. Веднага се ангажира да помага за укрепване позициите на младата държава на Балканите и в Европа. Поема шефството на 9-и пехотен пловдивски полк. Посещава училища, болници и благотворителни организации. Под ръководството на Клементина започва преустройство на двореца в центъра на столицата и той придобива европейски облик. Нейната канцелария в сградата винаги е затрупана с телеграми и писма от изнемогващи българи. Не отказва прием на всеки нуждаещ се.
Княгиня Клементина се отличава и с
мащабна благотворителна дейност
На 3 април 1888 г. се провежда редовно заседание на Столичния общински съвет. Обсъждат се традиционни проблеми, но акцент се поставя върху писмо на градския лекар д-р Любомир Золотович. С него той информира, че майката на княз Фердинанд І княгиня Клементина дарява 2000 лева в полза на бедни родилки в София. Нейното желание е тази сума да се използва от кметската управа за създаването на здравно заведение, в което жени, лишени от материални средства, да раждат спокойно при спазване на хигиенните норми. Княгинята настоява да се наемат и две акушерки, които от името на дарителката да помагат на новите майки.
Благородната дама проявява видим интерес и към женското благотворително и просветно дружество "Радост" в Търново, като прави парични дарения на дружеството. Тя го споменава и в своето завещание. Общата сума, която предоставя на организацията, е около 2000 лева. В тази връзка е обявена за почетен председател на "Радост".
Обект на дарителство от страна на княгиня Клементина е и женското благотворително дружество "Майчина грижа" в Пловдив, на което става покровител и почетен председател. Дарява 500 лева за строеж на сграда за нова забавачница.
Майката на княз/цар Фердинанд І е и почетен член на благотворителното дружество "Милосърдие" в София, в което активно участват Султана Рачо Петрова, Екатерина Каравелова, Теодора Паприкова, Йорданка Филаретова и др. Тя полага своите усилия за построяването и издръжката на сиропиталище.
Безспорно най-видно място сред благотворителните прояви на княгиня Клементина заема
участието й в изграждането на католическата болница в София
В края на ХІХ век Общинският съвет отпуска парцел за лечебното заведение. През 1889 г. започва събиране на средства за строеж, но няма резултат. Тогава католическият мисионер Тимотей Строна се обръща за помощ към княгиня Клементина в качеството си на неин изповедник. Тя се отзовава с готовност и предприема мащабна акция. Внася най-голямата сума и убеждава изтъкнати личности да участват в мероприятието. Това дава скоростен резултат. Болницата е открита през юни 1891 г. под името Международна католическа болница "Княгиня Клементина". През 1949 г. здравното заведение е национализирано и наречено отначало Първа обединена работническа болница, а сетне Пета многопрофилна болница за активно лечение. През месец март 2021 г. Столичният общински съвет взема решение за връщане на първото име. Предстои и процедура по създаването на барелеф на княгиня Клементина пред сградата.
В началото на 1907 г. здравето на княгиня Клементина се влошава. Тя заминава за Виена, но умира в двореца "Хофбург". В България княз Фердинанд І с височайша заповед обявява 6-месечен траур. Във Виена е въведен 12-дневен дворцов траур, а в Русия - 6-дневен. Тържественото опело на покойницата се извършва на 7 февруари в голямата зала на Кобургския дворец. Присъстват австро-унгарският император Франц Йосиф, княз Фердинанд І, членове на фамилията Сакс-Кобург-Гота, представители на европейските монархически дворове и др. След това тялото е пренесено на Северната гара, откъдето с български влак е откарано в град Кобург. На следващия ден е поставено в двоен саркофаг и положено в семейната гробница. Българският княз поставя кратко посвещение на латински: "Дъщеря на Крал, самата тя не кралица, но майка на Цар”.
Още приживе Столичната община и софийското гражданство отбелязват своята искрена благодарност и уважение към княгиня Клементина. По повод нейната 80-годишнина през 1897 г. Общинският съвет приема решение една от централните улици - "Съборна", която води началото си от Катедралния храм "Света Неделя" и се простира в западна посока, да носи нейното име. След установяването на комунистическия режим тя е преименувана на бул. "Александър Стамболийски". Днес, за съжаление, само една малка невзрачна уличка в жк "Красно село" се именува "Княгиня Клементина".
