Крепост Родостица е една от най-слабо познатите в България, но за това си има обяснение. Дълги години тя е била зад кльона на българо-гръцката граница. Което си е имало и своето предимство, тъй като е била недостъпна за иманяри.
За тази твърдина започва да се говори чак през 20-те години на ХХ век, като първо я споменава ученият и общественик Павел Делирадев. Разкопки започват обаче чак през XXI век заради наличието на кльона дотогава. Първо на място работи екип на доц. д-р Бони Петрунова (от 2004 г.), три години по-късно проучванията се правят от археолога от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Последният счита, че това място е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура.
Трябва да се отбележи, че по време на разкопките не е открито писмено доказателство за името на крепостта. Тя е наречена Родостица от покойния проф. Божидар Димитров през 2007 г. Но Бони Петрунова я нарича Балък дере в началото на своята работа там.
Местоположение
Тази късноантична и средновековна крепост е изградена на хълм със стръмни и отвесни склонове, разположението й е югозапад- североизток. Тя е обградена от реките Каречница и Балък дере, малко преди да се влеят с общо устие в Арда, което придава триъгълна форма на възвишението. Намира се в местността Балък дере, на около 3 км по права линия от село Хухла. Но до нея трябва да се достигне откъм северния изход на Ивайловград, по черен път покрай винарната "Лайт касъл". Пътят не е в добро състояние и е препоръчително ходенето пеш, което от града до крепостта отнема приблизително час и половина (около 4,5 км). За ориентация може да служи параклисът "Света Петка" край Ивайловград, като трябва да се продължи на север от него. Вървенето определено няма да е скучно и еднообразно, тъй като наоколо постоянно се разкриват невероятни гледки. Може дори да се види в далечината Одрин (наблизо е и турската граница). Препоръчително е да изберете сухо време за посещение на Родостица, защото иначе рискувате добре да се изкаляте по пътя.
След параклиса в един момент, след около час ходене, пътят се разделя и трябва да се поеме наляво. Като ориентир служи бивша караулка, а близо до река Караречница има и информационна табела за крепостта. След нея трябва да се пресече реката, която не е голяма, а и има поставени камъни за удобство и да се поеме по пътека, която е добре утъпкана и разчистена. И така се стига до самата крепост.
Историята
След направените проучвания е ясно, че крепостта е използвана в продължение на около хиляда години. Предположенията са, че е изградена в началото на ІV век сл.Хр. покрай преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. В този период целият район е бил под управлението на собствениците на античната вила Армира. Историци отчитат, че мястото за построяване на цитаделата е избрано внимателно, тъй като най-вероятно в устието на Керечница и Балък дере е имало пристанище, а наблизо е минавал важен път от Одринското поле към Родопите.
Културният пласт в крепостта е запазен на дълбочина от 2.20 метра и обхваща периода от ІV до ХІІІ век. Според проучванията по него крепостта е преживяла пожар и разрушения в края на V век и е била почти унищожена в началото на VII век при славяно-аварските нашествия. След това тя не е била използвана до към X век, когато се предполага, че при управлението на цар Симеон е използвана при военни действия. От този период са намерени коланни накрайници и апликации, в момента изложени в музея в Ивайловград. Те са били типични за българските боили и аристократи, като подобни има намерени и в Плиска.
По това време Родостица е била и най-южната крепост на българската държава - само на 30 км от тогавашния Адрианопол (днешен Одрин). Така тя е била и първият "страж" към входа на Родопите, един вид като буфер, предпазващ Първото българско царство.
След това през XI век, когато земите ни са били под владение на Византия, в крепостта е имало некропол. От него пък са намерени основно гривни, също част от експозицията на музея в близкия град. В края на XI и началото на XII век се предполага, че Родостица е използвана за военен гарнизон на част от войските на император Алексий Комнин.
В началото на ХIII век Жофроа дьо Велардуен, летописец на Четвъртия кръстоносен поход, споменава за крепост край Арда с име Родостюик, където се е укрил цар Калоян през 1206 г. по време на военни действия с император Анри, брат на пленения преди това в битката при Одрин Балдуин Фландърски. В замисления капан е участвал и графът на Солун Бонифаций Монфератски, но Калоян е успял да се спаси благодарение на тази крепост. След преспиването си там той се е изтеглил по Арда през планината към Пловдивското поле.
Най-късният културен пласт е от първата четвърт на XIII век, по времето на цар Иван Асен II. След това твърдината престава да бъде използвана.
Крепостта
Стените на Родостица са дебели до 2 метра и на места стигат до 6 метра височина. На най-широкото място крепостта стига до 117 метра, а на най-дългото - до 256 метра. Стените следват конфигурацията на терена, като общата площ, която се намира зад тях, е над 10 декара.
Твърдината е била най-достъпна от югозапад, където е и най-дебелата стена. Пред нея на около 7-8 метра е била издигната друга по-тънка допълнителна стена - протейхизма. А пред нея е оформен ров. Главната порта пък се е намирала в северозападната част на крепостта, а до нея е имало правоъгълна кула.
През 2017 г. е разкрита сграда с четири срещуположни помещения и с голям двор, покрит с добре запазени плочки. Подобна сграда е без аналог по българските земи, като откритите в нея плочник, канализация и колони, а и архитектурата сочат, че това е бил аристократичен дом. Две години по-късно, през 2019 г., пък е открита част от колона с посветителен надпис в чест на бог, чието име започва с А, вероятно Аполон или Асклепий.
При проучванията са открити още доста монети, върхове на стрели, бронзово кръстче от края на X век, гривни, пръстен с ключ. Намерен е и пълен комплект с теглилки, което значи, че на това място се е осъществявала и търговия.
Особено ценна находка е група от 6 много редки монети, направени от църковна утвар. Те се считат за голяма рядкост, тъй като са сечени и използвани в много кратък период от време, а след това са събрани обратно от императора. Заради своята голяма ценност въпросните монети се пазят в Националния исторически музей.
Волята на времето
След като Родостица е била изоставена, е започнала постепенно да се руши. По-късно камъни от крепостта са използвани и за основата на оградата на кльона. Постепенно целият склон е обрасъл с ниски дървета и храсти, през които сега е прокарана пътека до горе. Но пък местоположението на цитаделата до границата дава възможност да бъдат запазени и до днес редица артефакти, открити при разкопките, както стана дума. Изследванията продължават и до днес, финансирани от Министерството на културата. Това дава възможност не само да се проучи историята на Родостица по-детайлно, а и крепостта да бъде превърната в туристическа забележителност, за която има голям потенциал.
