По принцип се занимавам с квартирни кражби, това ми е основният източник на доходи и трябва да ви кажа, че с тая карантина доста ме удари и мен кризата - едно дарение не мога да направя, да се почувствам бял човек и порядъчен гражданин на нашето общество.
Пуста изолация - хората си стоят по къщите и не можеш да ги измъкнеш оттам, че да ги освободиш от това непосилно бреме - готовите пари. Парите са грях и аз се стремя да освобождавам човека от този грях. Освободеният е красив.
Имам едни много приятни познати - идеален профил за квартирна кражба.
Мъжът имаше приличен бизнес преди кризата, още не си беше натиснал много спестяванията и от публикациите му във Фейсбук разбрах, че няма никакво доверие в банковата ни система. Ерго, разполага със суми кеш.
Жената е тип романтична домакиня безделница, обича да пише във Фейсбук за красиви жестове, които уж е наблюдавала с очите и сърцето си, а всъщност си ги фантазира и иска непременно да сподели въздишките на въображението си.
Деца нямат.
Аз уважавам този тип буржоазни многознайковци, а по-честно е да кажа, че ги обожавам и нямам нищо против да са много важни, щото пък и аз си имам интереси в бизнеса - точно в тези семейни гнезда аз обичам като кукувица да снасям яйцата, от които се излюпват творческите ми проекти, в които, не крия, страстно преследвам и комерсиалния успех.
Но ето че ден след ден тия двама изнежени пъзльовци стояха в своята крепост и най-много единият да отиде с екипировка за гмуркане до магазина.
Направих си фалшиви профили във Фейсбук - мъжки и женски, и почнах да ухажвам усърдно и двамата.
Мъжа лесно го зашеметих - пари каза, че не може да ми прати, но беше категорично навит да се срещнем, когато и където му посоча. Тоест да го пратя на някое отдалечено място за среща, където той да обмисли на спокойствие вечната истина за коварството на жените. А през това време аз да му претараша финикийските територии под дюшека.
Въпросът беше как да изкарам по същото време и жена му.
На дамата ѝ навинтих сърца по всичките публикации от последните няколко месеца, пратих ѝ снимка на замечтан италианец, казах ѝ да ми вземе сърцето или да го стъпче от един път, за да не агонизирам, а да се приключи тази най-страшна драма в живота ми. Знам, викам, че сте в законен съюз, знам, че нямам право да мечтая за Рая, след като съм стопроцентов грешник в помислите и любощенията си.
Вие, драги, нещо сте се разбързали - отговори ми тя, - а аз не съм такава, по-полека го давайте! То, дет се вика, още съм и сравнително млада, да не мислите, че ми липсват ухажори или се хвърлям на врата на първия срещнат, дори да е човек с вашите качества. Ами че постарайте се малко и ще си помисля, макар че по-добре да не ви давам празни надежди.
Разгеле, три дена си гукахме така, докато я навия за романтична среща.
Уговорих си и с двамата срещи до различни КПП-та в града, а аз отидох у тях, намерих парите точно за 30 секунди и щях да се разплача от професионална гордост.
Още докато бях у тях, пуснах от истинския ми профил обява, че стартирам дарителска кампания и доброволческа дейност по еди-какви си направления. От двата ми фалшиви профила писах на "любовниците" ми, че не мога да дойда на срещата, защото съм доброволец/доброволка в кампанията на Г-н Балев - помагаме на медиците от Пазарджик и Разград.
Естествено, взех всички предпазни мерки, работих с ръкавици и дезинфекцирах всичко.
Измамените съпрузи се прибраха и установиха, че са ограбени, но нямаха претенции нито един към друг (и двамата бяха излезли от дома си под фалшиви предлози, които предпочитаха да не обсъждат), нито направиха някаква връзка с мен.
А аз ги включих като пострадали в моята дарителска кампания и помогнах на семейството с нищожна част от парите, които им отмъкнах.
Снимах и хубаво видео как правя дарението - ето, викам, дядо, вземи тези пари, важното е да сме живи и здрави.
А той дори не е дядо, на моите години е, но прие дарението разплакан и дори ми целуна ръка.
