Медия без
политическа реклама

Жития и страдания

Памет за по-малко знаменитите подвижници

Или Защо Борисов падна в лапите на Мата Хари

Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви

Покрай разните традиции, доколкото са се запазили, имаме някаква представа за по-известните светии, преподобници и така нататък. Но освен тях в дебелите книги с жития и сказания има запазени думи и за по-малко известни светии, които са имали не по-малки подвизи. Ала мелницата на Времето ги е смелила и кажи-речи никой не се сеща за тях и не си кръщава децата на тях. 
(Един от тях е преподобният Николай Монах от 9 век, за него ще разкажем по-надолу.)
След време например всички ще помнят и споменават Бокочовека и неговото царстване от Бастунсарай в началото на 21 век. Но малцина ще знаят, че по българската земя са стъпвали и блажният Тома Пържолник, и безподобният Данаил Мислител. И не защото са по-малко достойни, просто не може всички да се окъпят поравно в сиянието на славата.  
***
Днес обаче почти няма да нищим делата на съвременните подвижници, ами ще разкажем за преподобния Николай Монах, когото православната църква отбелязва днес, на 24 декември.
Този Николай преди да стане монах бил голям военачалник при гръцкия владетел Никифор и се бил с българите. 
Това е същият Никифор Черепа, който през 811 направил сума поразии на нашия Крум, оплячкосал Плиска и извършил големи насилия над българите. После, както знаем, Крум Страшни го опердашил при теснините на Върбишкия проход и му креснал - като не щеш мира, на ти секира! И му резнал зелката, и си направил сребърно обкован череп за наздравици. 
Точно тая 811 година и походът на Никифор в България са историческият контекст на подвига, с който се прочул Николай Монах - той участвал в този поход и бил един от малкото оцелели след Битката при Върбишкия проход. 
Тоя Никифор хронистите го описват като голям блудник - имал женоподобни мъже и мъжеподобни жени, въобще бил голям сластолюбец, въпреки че се водел християнин. И политически много-много май не ги чувал петлите, макар че ловко и безскрупулно се добрал до трона. По произход бил кръстен арабин, а в гръцкия двор се издигнал с интриги и преврат. 
А Николай Монах, преди да стане монах, командвал големи части от войската на Никифор, но бил голям въздържател във всяко едно отношение и добродетелен до немай-къде. 
Когато тръгнали с войските към България, Николай отседнал в някаква страноприемница, помолил се и легнал на леглото, по дължина, не напреки. 
Таман се унасял, дъщерята на ханджията дошла в стаята и почнала да му прави чалъми. 
Той я прогонил ужасен с разни напътствени слова да не се погубва, да не скверни честта си, както и неговата. Тя се засрамила и се оттеглила. 
Николай се помолил разтревожено и пак си легнал. 
Обаче дъщерята на ханджията изглежда никак не я свъртало и още два пъти го атакувала със сатанинска сила. 
Той удържал и трите пристъпа и според житиеписеца я отстранил с думите:
- Отсъпи от сатанинското си неистово въжделение, девице! И не желай да скверниш девството си, че и мене окаяния в дълбините на ада да ме низвернат! 
Ето толкова силна била крепостта на целомъдрието му. 
Ако Бойко Борисов бе проявил спрямо Мата Хари такава твърдост като Николай Монах, щеше да си спести много неприятности, но Господ обича да изпитва любимците си. 
Не че сега Борисов нещо е закъсал с прокуратурата, но всички тия компромати на Мата Хари легнаха напреко на политическата му кариера и кой знае какво ще каже гласът народен (глас божи!) напролет. 
А Николай Монах, след като шавливата младши ханджийка го оставила на мира, сънувал пророчески сън. Христос му показал едно бойно поле, осеяно с трупове, като само едно място колкото за още един труп било празно и обрасло с трева. И Христос обяснил на Николай, че това място било запазено за неговия труп, но упорството в целомъдрието го спасило и Господ решил да го запази сред живите. 
В тоя сън има и доста живописно пророчество за изхода от Битката при Върбишкия проход, но ние това го знаем от историята. 
След тая касапница, малкото оцелели се прибрали по Гръцко, Николай се замонашил и водил праведен живот, даже влязъл в православния календар. А синът на заклания Никифор известно време се водел император, но доникъде не я докарал, изпуснал конците на политиката, а скоро след това и умрял от раните си, получени година по-рано в злополучната баталия с Крум Страшни. 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата