- Вие идиот ли сте? – попита полицайчето.
Учили са ме да не почвам разказа с пряка реч, само че при такъв въпрос няма как да не започнеш с него. За да не прекаляваме с пряката реч, казано накратко, отвърнах му, че въпросът е зададен политически, етнически и сексуално некоректно.
- Що пък сексуално? – обърка се полицайчето.
Докато му обясня, че адвокат с едноседмична практика ще му разкаже играта точно по тоя параграф, то продължи с некоректните питания.
- Тоя багер там ваш ли е?
- Според зависи – отвърнах. – Но щом някой ви е насочил към мен, трябва да ви кажа, че ако наистина се интересувате от това, можете да проверите в интернет – там всичко е качено и достъпно. Всичките ми данъци са платени, а таксата за входа в блока ще платя на шестнайсто число.
- А можете ли да ми обясните защо бута половината сграда на парламента? – не се заинтересува от ентусиазма на зрителите полицайчето.
Налагаше се да обясня.
- Не съм сигурен, но мисля, че защото пречи на левия завой.
- Ама тук няма ляв завой! – съвсем се шашна полицайчето.
- Виждате, че пречи. И не само на мен – на всички, които искат да завият наляво и да посетят Художествената академия.
Полицайчето поговори малко по телефона, после се върна с белезници в ръце. Палавник!
- Знаех си, че тази репресия ще избие на сексуална такава – рекох. – Изчакайте само минутка да дойдат репортерите и съм изцяло ваш!
Властта винаги се обърква, когато човек се съгласява с прищевките й, колкото и неприлични да са.
- И кво правим сега?
- Нищо – изчакваме репортерите и се отдаваме на полицейските политически, етнически и сексуални репресии. Пресата и телевизията много ще ви се зарадват. Ако дойдат и от радиото, обещавам да пищя.
Съвсем се сконфузи, прибра си гривничките.
- Ще ми покажете ли разрешителното за събарянето?
- Първо, нямам, второ - не ми е необходимо – поясних, - защото това не е събаряне, а демонтаж. В смисъл – разкарване на това, което пречи.
- Ама не е редно! Това е държавна сграда! Не може всеки да идва да си я бута както си иска!
На какво ги учат тия в училище?
- Младежо – рекох, - вас в училище не са ли ви учили, че цялата власт е на народа – в смисъл – на всички, значи и моя? Като властта е моя – значи и държавата е моя. А като държавата е моя – що да нямам право да си бутна това, дето ми пречи на левия завой и посещението в Художествената академия?
- Ама вътре нали има хора – къде ще идат посред зима?
Това, образованието, наистина произвежда неграмотници.
- Като ви е толкова жал за тях, що не си ги вземете вкъщи? Тия, дето са вътре – не се ли кълнат, че във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа? Ще слушкат, ще си вземат палтенцата и – кой откъдето е, на топличко! Те да се благодарят, че не ги пращам на топло!
- Вие?
- Ами – нали ви обясних, че мога да се разпореждам със собствеността си както намеря за добре! Щом съм им финансирал кампаниите и им плащам заплатите – мога да си ги натиря когато и където си искам!
Полицайчето се изчерви, свали кепето и дори взе да заеква:
- Извинете, изключително конфузна ситуация, много съжалявам, че ви обезпокоих така, знаете ли, без очилата съм и затова не ви познах... Още веднъж – хиляди извинения, да знаете, много хубаво сте го решили с това крило, то наистина пречеше на завоя – и на мен винаги ми е пречило, ето, сега, благодарение на вас ще мога да посетя най-после Художествената академия...
Интересно – за кого ли ме помисли?
Полицайчето се разкара, но след него цъфна любопитен.
- Извинете – каза, - случайно чух разговора ви. Този багер ваш ли е?
- Що?
- Ами, ако може, да бутне и другата половина, че много пречи на десния завой към храма...