Голямата бивша горила, понастоящем велик вожд и хроничен министър-председател мосю Борисофф, вече с мъка закопчаваше коженото си пардесю, обточено с хермелин и вражески скалпове. Това се дължеше по-скоро на разкошната му, величава като балон с топъл въздух фигура, отколкото на броя скалпове, които не бяха много. Въпреки внушителния си, изпълващ с дълбоко депресивни мисли вид, Борисофф не беше лош човек. Той обичаше да гали и прегръща хората, да шепне в ушите им на техния роден език – който и да е той, Борисофф ги владееше всичките – да ги потупва по главите, да им помага и прощава. Тайно или явно. Дори когато неговият пръв шаман, интелигентът и общественик Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов реши да му бъде подарен просторен чертог, защитен от злобата на дните посредством магически руни, кръв от перперуга и енергийно заредени цитати от „Винету”, прочетени наобратно и записани по диагонал, и по този начин все пак успя да предизвика мимолетно възмущение сред масите и някои столове, Борисофф прояви великодушие. Като ритуално отне кукерската маска на Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов, разви пояса му и стъпка потурите в жарта под чевермето, той даде безкомпромисен урок на всички. Даде го, а после тихомълком си го взе обратно, извеждайки провинилия се от светлините на прожектора, но не и от чертога с руните. Защото можеш и да отнемеш филията с мас на селяндура, все някак, но никога не можеш го накара да ти я даде сам.
По същия благ и човеколюбив начин Борисофф се отнесе и с други свои подчинени под-, над- и около-графчета и графинки в името на непрекъсващия купон, който той самият поведе, качен на мощната си джипкоподводница. С нея Борисофф смело пореше главните и второстепенните улици на своето кралство-господарство и нито свлечени тангенти, нито пропаднали магистрални възли, нито пък озъбени бетонни акули можеха да го уплашат и възпрат. На акулите той слагаше намордници, а наводненията изгребваше собственоръчно с великански противопожарни легени. От време на време на джипкоподводницата порастваха прозрачно-преливащи пеперудени крила и тя понасяше голямата бивша горила по света за ужас и забавление на всички замесени, които с весело отвращение му слушаха дивотиите и бързаха да се скрият от прегръдката на неговите великолепни мъжествени лапи. А обратно в страната на чудесата Борисофф, Цветан Цветан Цветан Цветанов Цветанов и цял легион весели негодници вилнееха разкошно, строяха къщи върху къщите, а после ги посипваха с други къщи и ситен пясък от сиви дюни. Там, в онази жизнерадостна страна на пълните небивалици третият пол танцуваше жига с норвежки торбаланковци, децата се пердашеха още в родилното, а възрастните хора умираха от глад с усмивка на уста, размахали трицветни байрачета. Там всеки дъжд величествено се превръщаше в апокалипсис, а истината можеше да бъде оприличена на миниатюрно, напълно незабележимо и полуживо врабченце, куцукащо сред хилядите трупове на опечени от 5G мрежата гълъби, които ежедневно се изсипваха по главите на забързаните граждани, обръгнали и свикнали на всичко. Така се бяха изпедепцали тези граждани, че и магаре да им вържеш, щяха да го изберат, но иначе не вярваха на нищо и хитро съзираха измамата винаги и навсякъде. Ето защо, когато върху главите им падна не опечен гълъб, а четиригодишно детенце, изхвърлено от моста от собствения си баща, гражданите ловко помръднаха мустак и светкавично отсъдиха, че не биячът убиец, безнаказано (че за какво ни е закон, нали си имаме християнско-ведически и късновъзрожденски православни руни и заклинания, а поповете ни веят бели бради и златни рокли за всеобщо възхищение) тормозил собственото си семейство с години, е виновен, а жена му, тази безотговорна нали, такава. Но докато говорят за това, плисва дъжд, изгаря влак, омъжва се мутреса, турист пада върху бетонова плоча от двеста шейсет и седмия етаж на хотел на морето, а Борисофф отново собственоръчно, посредством лост и ловко подбрана опорна точка, вдига пенсиите с половин рупия и подарява на музея свой собствен портрет фалшификат, сътворен от величавия Безджи Безджидов в 12-и век преди новата ера. И оркестърът продължава да свири, катунът смело напредва към бездната и сякаш нищо не се е случило, никой нищо не забелязва в падналата от години мъгла, разреждана за кратко единствено от поредния, гръмовно мимолетен смут. Който след избледняването си само още повече я сгъстява.
И така с години.
***
„Обаче радиото съобщи, че учените забелязват равномерна регресия на явлението и че слоят на мъглата от ден на ден намалява.
Свикаха голям съвет, тъй като бяха изправени пред заплаха. Но бързо намериха разрешение, защото човешкият гений е многолик и когато мъглата се разпръсна, както отбелязаха специалните автоматични детектори, животът продължи щастливо, защото всички си бяха изболи очите.”*
__________
* Борис Виан, „Любовта е сляпа” в Човекът вълк. Разкази, превод от френски Рада Баларева, изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1989.
